Кой е първият дипломиран във ВМЕИ (ТУ)-Варна

Срещу диплом № 1, издаден през юли 1968 г., в архивите на университета е записано името Иван Пеев. Но днес е ясно, че при съставянето на списъците съответната чиновничка от ония години не е била прецизна. Защото първият завършил инженерното си образование е защитил дипломна работа месец по-рано. Как се е получило разминаването?
Петима дипломанти, подбрани по висок успех, са имали шанса да бъдат ръководени при защитата си от големия учен на Ленинградския (сега Санктпетербургски) корабостроителен институт проф. Анани Курзон. Нормалният срок за подготовка на дипломните работи е 3 месеца, но се налага професорът да остане във Варна месец по-малко. И дипломирането на петимата е изтеглено за по-рано. Няма проблем, че те ще се подготвят по-кратко – нали са били най-добрите! Така в архивите остава неотбелязано предварителното дипломиране на петимата. Но остават неоспорими доказателства за него. Откриваме ги в

публикацията на вестник „Народно дело” от 2 юли 1968 г. „ВМЕИ – Варна, даде първите инженери”:

„Първата защита на дипломна работа във ВМЕИ – Варна, е вече история. Петима студенти от специалността „Корабни машини и механизми” – Златозар Алексиев Данчев, Асен Иванов Даскалов, Петър Банков Михов, Владимир Ярославов Томов, Неделчо Костов Неделчев, никога няма да забравят 28 юни 1968 г. На този ден те станаха инженери, първите от общо 305 дипломанти на най-младото висше учебно заведение във Варна – ВМЕИ. На тържеството тогава от името на първокурсниците присъстващите приветства Златозар. На него се падна честта и първи да защити дипломната си работа, вписвайки името си като първия инженер, възпитаник на ВМЕИ.”

Ясно и категорично – Златозар е ПЪРВИЯТ. При това е защитил с шестица, бил е избран и да произнесе приветственото слово при скромното тържество в двора на ВИНС (днешен Икономически университет, в който е бил настанен за 6 години ВМЕИ). Бил е и един от двамата, приети в института с пълен бал 36. В същата публикация на в. „Народно дело” проф. Курзон казва за Златозар: „Особено искам да изтъкна Данчев – един задълбочен в работата си, в най-висока степен самостоятелен студент”.

Първият абсолвент на ТУ – Варна до емблематичния Паметник на абсолвента

С неизбежните трудности се е раждала и утвъждавала нова образователна институция – без сграден фонд, без лабораторна, библиотечна, печатна, спортна база, без собствени преподаватели дори. Но затова пък с 540 приети студенти, амбицирани да се дипломират като добри специалисти.
„Преподавателите ни ги набираха в ход – връща са в годините днешният доц. д.т.н. Златозар Данчев. – Предстоеше ли да се открие нова специалност, търсеше се и подходящ преподавател от Морското училище, от София, от Русе, откъдето се намери. Тогава за добро или за лошо конкуренция между висшите учебни заведения нямаше. Морското училище не само ни помагаше с преподаватели, но дори закри специалността си „Корабостроене” в наша полза. Идваха и лектори като проф. Маслов по „Газови турбини” от Ленинградския корабостроителен институт, като проф. Живко Добрев от Росток, Германия. А колкото до нас, студентите, ние се готвехме много по-упорито и, мисля, по-успешно, отколкото днешните млади колеги, въпреки че сега те имат многократно по-добри условия във всяко отношение. Живеехме задружно, рождените дни се празнуваха от цялата група. Не случайно съпругата ми е колежка от същата специалност.

С годините институтът успя да набере много качествени преподаватели,

но в паметта ми завинаги ще остане първият ни ректор проф. Марин Опрев. Той беше изключително интелигентен и принципен човек, винаги елегантно облечен, любезен. Лекциите си водеше с няколко цветни тебешира в ръка и фигурите, които изписваше с тях на черната дъска, ставаха толкова нагледни и красиви, че веднага се запомняха. От същата висока класа беше и заменилият го по-късно като ректор проф. Емил Станчев.”
Любопитно е как е протекла професионалната съдба на младия корабен специалист, как е реализирал придобитите знания, на какви служебни „пристани” е „акостирал” през годините? Оказва се, че животът му е оцветен не само от професията, но и от политическите превратности на времето.
„Започнах в Института по корабостроене като конструктор – разказва доц. Данчев. – През 1971 г. станах редовен докторант във ВМЕИ – Варна. Три години по-късно защитих дисертацията си и получих научната степен кандидат на техническите науки (днешен доктор). Впоследствие реших да кандидатствам за преподавател. Бях единственият доктор във Варна по специалността „Корабни енергетични уредби”. Но не ме взеха на работа във ВМЕИ по политически причини (баща царски офицер, макар преподавател в Морското училище, майка с противоположни на „правилните” за тогавашната власт идеали). Наложи се да заработя като трети механик по корабите на БМФ. След 3 години плаване отново кандидатствах чрез конкурс в университета. Отново не ме искаха все по същите причини, но в крайна сметка се справих с идеологическата бариера. Не съжалявам, че се наложи да работя по корабите. В противен случай днес бих бил „книжен” преподавател теоретик. А благодарение на практиката усвоих важни знания и умения. Хубаво е човек да се учи да преодолява съпротивленията.”
През 1982 г. първият инженер на 50-годишния днес университет става доцент, а през 1994-та защитава дисертация за научната степен „доктор на техническите науки”, специалност „Експлоатация на флота и пристанищата”. Междувременно е председател на Надзорния съвет на Варненската корабостроителница, както и зам.-председател на Борда на директорите в БМФ.
Четиримата му колеги, дипломирали се с него, също получават добра професионална реализация във Варна. Двама работят в Института по корабостроене, третият в Корабостроителния завод, четвъртият – като главен корабен механик.
„Началото на 90-те години на миналия век бяха особено тежки икономически за страната – спомня си доц. Данчев. – Не по-малко тежки бяха и за нас, преподавателите. Наред с работата в университета сполучих да стана и търговски представител на няколко западни фирми за внос на механизми и части за корабостроенето и така се справих по-лесно с кризата. Но в последно време този внос замря заедно с проблемите на корабостроенето ни.”
Доц. д.т.н. Златозар Данчев посреща 50-годишния юбилей на университета като преподавател по редица дисциплини на специалността „Корабни енергетични уредби”.
Хиляди са градивните инженерни кадри на ТУ – Варна, дипломирани през годините, но той завинаги си остава ПЪРВИЯТ. След него са се дипломирали и ще се дипломират хиляди нови талантливи специалисти. И нови, и нови, и нови …

Николай ЖЕКОВ

Advertisements

Trả lời

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

Bạn đang bình luận bằng tài khoản WordPress.com Đăng xuất / Thay đổi )

Twitter picture

Bạn đang bình luận bằng tài khoản Twitter Đăng xuất / Thay đổi )

Facebook photo

Bạn đang bình luận bằng tài khoản Facebook Đăng xuất / Thay đổi )

Google+ photo

Bạn đang bình luận bằng tài khoản Google+ Đăng xuất / Thay đổi )

Connecting to %s